Други

Тъй като много хора се затрудняват в избора на име за очакваната рожба, ние ще се опитаме да Ви улесним като предложим на вниманието Ви списък от арабски имена за момичета, заедно с превод на всяко име на български. Не трябва да забравяме казаното от Мухаммед (С.А.С.):

„В Деня на равносметката, вие ще бъдете викани на собствени имена и на имената на вашите бащи, затова избирайте си хубави имена”. /хадис/

 

Други

Ще отговорим, цитирайки няколко айета от Книгата на Аллах,  след това можете да помислите вие самите по въпроса и ако истината стане ясна за вас, то няма да имате друг избор, освен да я последвате. Аллах казва :

 

“Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате?
Не виждате ли семето, което изливате?
Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца?
Ние отредихме смъртта за вас и не ще бъдем възпрени
да променим такива като вас и да ви пресъздадем в нещо, което не ви е познато.
И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите?
И не виждате ли какво сеете?
Вие ли го карате да расте, или Ние го караме?
Ако пожелаехме, бихме го сторили на сухи съчки и щяхте да останете слисани:
“Наистина сме задлъжнели.
Да, и сме лишени [от прехрана].”
И не виждате ли водата, която пиете?
Вие ли я изсипвате от облака или Ние я изсипваме?
Ако пожелаехме, бихме я сторили солена, защо тогава не сте признателни?
Не виждате ли огъня, който разпалвате?
Вие ли създавате дървото за него, или Ние сме Създателя?
Ние го сторихме за поучение и за ползване от онези, които се нуждаят.
Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!
Но не, кълна се в залезите на звездите ­
а това е клетва ­ ако знаете ­ велика,
това наистина е свещен Коран.”
/56:57-77/

“Нима бяха сътворени от нищо, или те са творците?
Или те сътвориха небесата и земята? Не, ала не се убеждават.
Или при тях са съкровищниците на твоя Господ, или те са властващите?
/52:35-37/”


“В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци ­ наистина има знамения за хора проумяващи.”
/2:164/


“В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци ­ наистина има знамения за хора проумяващи.”
/6:99/


“Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите.”
/7:57/


“Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени.”
/27:60/


“Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове.”
/31:10/


“И не са еднакви двете води [на реките и на моретата] ­ едната е сладка, утолява жаждата, приятна е за пиене, а другата е солена, горчива, и от всяка ядете прясно месо, и [от солената] извличате украшения, които носите. И виждаш корабите там да порят вълните, за да търсите от Неговата благодат. И за да сте признателни!”
/35:12/


“Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното ­ сладко, утоляващо жаждата, а другото ­ солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда.”
/25:53/

Това е подбор на ясни айети, които включват отговора на вашия въпрос.  Каним ви да се присъедините към общността на вярващите и да влезете в религията Ислям, която Аллах е избрал като религията за цялото човечество. Нека мирът да е върху тези, които следват истинското Напътствие.

http://www.noorbg.net

Други

 

Настъпва месец Зулхидже, месеца за Хадж. Казва Всевишния Аллах :
“И дълг на хората към Аллах е поклонаението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде..”
/Родът на Имран : 97/
Думата хадж носи значение цел, посещение. Но дали той е само посещение или е нещо повече? Хадж бива определен от учените като посещение на Дома в определено време, с определено намерение, в определено облекло – ихрам. Това е посещение на Светите места в Мекка и оклоностите й от 9-ия и 10-ия ден на месец Зулхидже, с намерение за поклонение  при Дома, спазвайки ритуално облекло, ихрам, което е свързано със специални повели само за хаджа.
Хадж е една от петте основи на Исляма. Всяка година, в тези свещени за мюсюлманите дни, стотици хиляди поклонници от цял свят се стичат при Дома на Аллах, за да изпълнят повелята Му в търсене на опрощение и пречистване.
Хадж е олицетворение на единството на Ислямската общност
Поклонението Хадж полага основите на единството на мюсюлманите като една общност, осъществявайки го на практика в Мекка. Това е ритуал, който по своята всеобхватност и мащаби няма аналог в никоя друга религия или народ. Този феномен се отнася както за място, така и за време. Домът Ал-Кябе
се свързва с времето отпреди сътворението на Адем /мир нему/, Аллах го постави  като символ на единобожието. По-късно Ибрахим /мир нему/ го построи наново върху древните му основи, така както му повели Аллах, за да подготвят той и неговата общност, за идването на последният пратеник Мухаммед /мир и благослов нему/.
Когато всички поклонници се слеят в едно цяло, носейки в гърдите си една цел, един трепет –  да служат на своя Създател, да търсят Неговата опора и подкрепа, да се пречистят и разкаят за греховете си. Само в такива чисти сърца може да се появи солидарност и съчувствие към твоя брат или сестра, който живее на другия край на света. Свеждат заедно чела до земя в суджуд пред един Господар, подновявайки своя обет към Него.
Хадж – заряд за душата и спокойствие за сърцето
Отправянето за поклонението Хадж само по себе си е едно временно пренасяне от еднообразното и напрегнато от проблеми и ангажименти ежедневие, към душевен свят, различен от всичко, което човек е срещал в живота си. Хармония и спокойствие, което изпълва душата, кара съзнанието да забрави света, в който е живял, най-крепката естесвена връзка  в тези моменти е безсилна – майката забравя за детето си, за близки, за роднини. В тази атмосфера човек се отдава изцяло на своя Господ, търси неговото опрощение, напътствие, спасение.
Обикаляйки около Кябе обратно на часовниковата стрелка, както всичко във Вселената (всички небесни тела се въртят обратно на часовниковата стрелка), той става част от тази величествена постройка, в която всичко се движи, расте и умира по Неговата повеля, Създателят на тази система, който бива прославян от всяко нещо в нея ” Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко в  тях. И няма нещо, което да не Го прославя с Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.”
/”Нощното пътуване” : 44/
Усещането да “се движиш”, да служиш заедно с всички създания във Всвелената, кара човек да излезне от неговият малък свят, да погледне по-космополитно, да види знаменията на велик Създател и да засвидетелства своето присъствие, като стане част от нея. Обикаляйки около Кябе обратно на часовниковата стрелка, той се враща назад във времето, връща живота си като на филмова лента, оценява колко е бил нехаен, престъпвал, грешил… Затова решава оттук насетне да продължи по различен начин, да се оттърси от заблудата и мимолетните, изгарящи прелести на живота. Да изживее достойно и пълзотворно живота който му остава. И осъзнавайки словата на Пратеника: “Онзи, който извърши поклонението хадж за Аллах, без да злослови и без да разпътства, той става като в деня, когато майка му го е родила.” /предаден от Бухари/
Тези слова го зареждат с нови сили и воля за много по-достоен живот и пребиваване на Земята. А осъзнавайки наградата на този обряд, това му дава душевно спокойствие, придружено с надежда за спечелването на тази награда, която е спомената в друг хадис: “За искреното поклонение хадж, няма друга награда освен Рая.” /Бухари и Муслим/
И накрая всичко това го подтиква към безкрайна благодарност към Аллах, който го е благословил и дарил с тази чест и възможност да бъде от изпълняващите този дълг и спечелването на Рая.

 

Ал-Кябе – майка, заобиколена от децата си
В зависимост от местонахождението и месторазположението, което заема Ал – Кябе, то сякаш е майка, заобиколена от децата си, седнала на най-подходящото място в дома, за да може да откликне на децата си в техните радости и болки. Обгръщаща ги с любов, радваща се с тях, тъгува за техните беди, държи ги здраво за ръцете им, за да се почувстват по-сигурни.
А те отправят своя поглед и молба да открият в Кябе свойте въжделения, да свържат своите сърца със Създателя, поставил началото на живота, Творецът на този дом, Изначалният, който е сътворил световете.

 

Епизоди от Съдния ден
Вярващият тръгва на Хадж, разделя се с децата, съпругата и близките си, напуска имота си, също както мъртвеца се разделя  с тях. Така може по-добре да усети наближаващият за всеки един час, в който ще напусне Земята. Ще бъде заровен в пръстта там, от където изначало сътворен е човекът. Ще се раздели с най-близките си и обичани хора, ще изостави имота и богатството си и ще си тръгне сам със своите дела, които е извършил през земния си път.
Обличането на ритуалните дрехи ихрам, които са бели, напомнят за часа, в който човек ще напусне този живот и ще бъде положен в гроба, облечен в своята последна одежда, кефин (която според обичаят също е в бял цвят). Тя ще бъде неговата носия в това пътуване.
Когато се слее с тълпата хаджии, всичките в бяло, устремени в една посока, с една цел, човек вижда епизод от Съдния ден – когато всички хора ще бъдат възкресени и ще се отправят към свещените земи, за да застанат пред Аллах, да чуят своята равносмека и да намерят своя дом на вечността. Стотици хиляди  мъже и жени от Изток и Запад, черни и бели се сливат в тълпа едноцветна и потича от Мекка между хълмовете към Мина, Арафат и Музделифе, като всеки е потънал в своите мисли, възхвала и молитва към Аллах. Отправят към Него в обич и страх своето покаяние и надежда за спасение.
За това който е следвал стриктно и с намерение и душевна чистота ритуалите на Хаджа, за него са думите на Пратеника /Аллах да го благослови и приветства/: “Онзи, който извърши поклонението Хадж за Аллах, без да злослови и без да разпътства, той става както в деня, когато майка му го е родила.”
Той може да се разкая истински, да се завърне при своите корени, своето естество на неопетнено творение, чисто като пролетна капка роса. И да заживее в съвършена хармония с Вселената и нейните закони, така както ги е заложил Великият Създател.
Изпратено от Хамдие Шабан 

 

Източник: http://dobraduma.com
Други

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който в Своята Книга казва: §Кълна се в зората и в десетте нощи (от месец Зулхидже)§. И саляту селям да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), семейството му, неговите сподвижници и последователи до края на Света.

Уважаеми братя! Нека да се боим от Аллах Субханеху ве Теаля и да знаем, че сме временно на този свят, като преминаващи пътници, и след това непременно ще се завърнем към Него.

В тази тема ще насочим вниманието Ви към много важни и превъзходни дни, в които се удвоява наградата за добрите дела и се опрощават прегрешенията. Това са първите десет дена от месец Зулхидже, месецът, в който се извършва Хаджилъка. В Корани Керим Аллах Теаля казва:

وَالْفَجْرِ وَلَيالٍ عَشْرٍ ۞ ۞

§Кълна се в зората и в десетте нощи (от месец Зулхидже)§/Сура „Феджр” /89/:1,2/

Аллах Теаля се кълне в тези десет денонощия поради тяхната важност и превъзходство. Имам Бухари (рахимехуллах) разказва хадис, предаден от Ибни Аббас, че Пейгамберинът (с.а.с.) е казал:

((ما من أيام العمل الصالح فيها أحب إلى الله من هذه الأيام))

“Няма по-обичани дни при Аллах Теаля за правене на добри дела от тези дни.”

В тях мюсюлманинът може да се възползва от извършването на праведни дела, на които ще види резултата и ефекта, когато ще се завърне при Аллах Субханеху ве Теаля. Измежду полезните неща, които човек може да върши, е говеене през деветте дни, с изключение на десетия, в който е Байрамът.

За предпочитане е многократното споменаване на Всевишния Аллах в тази почтена десетдневка, както и в дните на Байрама. Аллах Аззе ве Джелле казва:

۞… وَيَذْكُرُواْ اسْمَ اللَّهِ فِي أَيَّامٍ مَّعْلُومَاتٍ…۞

§…и в определени дни да споменават името на Аллах…§/Сура „Хадж”/22/:28/

Необходимо е също в байрамските дни да се прави текбир “Аллахуекбер, Аллахуекбер ля иляхе иллеллаху веллаху екбер, Аллахуекбер ве лилляхилхамд”. Той започва от сабах намаз на ден Арафе  и продължава до икинди намаз на четвъртия ден от Байрама. Това е от напътствието на Мухаммед (с.а.с.) и неговите есхаби. Имам Бухари (рахимехуллах) в достоверната си сбирка на хадиси разказва за Ибни Умер и Ебу Хурейра (радийеллаху анхума), че са ходели по пазара и са правели текбир на висок глас.

Превъзходството на тези дни обхваща както хаджиите, така онези, които не са на хаджилък. Това е стимул за всички мюсюлмани да вършат праведни дела.

Деветият ден от тази десетдневка е денят Арафе. В него хаджиите се намират на местността Арафат. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((أفضل الأيام يوم عرفة))

“Най-превъзходният ден, е денят Арафе.”/Ибну Хиббан/

Говеенето в този ден е причина за опрощаване на малките грехове от изминалата и настоящата година. Ебу Катаде (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.с.) бил попитан за говеенето в деня Арафе, а той отговорил:

((يكفر السنة الماضية و الباقية)) ـ رواه مسلم.

“Опрощават се греховете за изминалата и настоящата година.”/Муслим/

Поради това, за предпочитане е мюсюлманите, които не са на хаджилък, да говеят. А що се отнася до хаджиите, за тях е по-превъзходно да не говеят, за да имат повече сили по време на хаджилъка, за да правят зикр, дуа и истигфар.

Това е ден за опрощение на греховете и спасение от Огъня.

Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((ما من يوم أفضل عند الله من يوم عرفة ينزل الله إلي سماء الدنيا فيباهي بأهل الأرض أهل السماء فيقول انظروا إلي عبادي شعثا غبرا حاجين جاءوا من كل فج عميق يرجون رحمتي و لم يروا عذابي فلم ير أكثر عتيقا من النار يوم عرفة)).

“Няма по-превъзходен ден при Аллах от деня Арафе. Аллах слиза на земното небе и хвали жителите на земята пред обитателите на небесата (меляикетата), като казва:”Погледнете към моите раби, разрошени, прашни, нуждаещи се, дошли от различни краища на света. Те се надяват на Моята милост, още невидели Моето наказание, и не е видяно толкоз много освобождаване от Огъня, както е в деня  Арафе.”/Ибну Хиббан/

((أفضل الدعاء يوم عرفة, و أفضل ما قلت أنا و النبيون من قبلي: لا إله إلا الله وحده لا شريك له)) ـ رواه الإمام مالك في الموطأ.

“Най-превъзходната дуа е дуата в деня Арафе, а най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник.”/Имам Малик/

В този месец е Курбан Байрам. Той започва от десетия ден на Зулхидже и завършва на тринадесетия ден със залеза на слънцето. След сутрешния намаз на десетия ден онези, които не са на хаджилък, кланят байрамския намаз и колят курбаните. А хаджиите продължават с останалите обреди на хаджилъка: хвърлят камъчета на Джамаратите, бръснат главите или ги подстригват, обикалят около Кябе, преминават разстоянието между Сафа и Мерва. А в трите дни след Байрама, наречени “тешрик”, хаджиите се намират в местността Мина. Относно тези дни Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((أيام مني أيام أكل و شرب و ذكر الله عز و جل)) ـ رواه مسلم.

“Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах Аззе ве Джелле.”/Муслим/

Аллах Теаля казва:

۞ وَاذْكُرُواْ اللَّهَ فِي أَيَّامٍ مَّعْدُودَاتٍ …۞

§И споменавайте Аллах в преброените дни!…§/Сура „Бакара”/2/:203/

Към споменаването на Аллах Теаля в тези дни се включва:

-Правене на текбир след всеки фард намаз: “Аллахуекбер, Аллахуекбер ля иляхе иллеллаху веллахуекбер, Аллахуекбер ве лилляхил хамд”.

-Изричане на “Бисмиллях! Аллаху екбер.” при колене на курбаните.

-Произнасяне на “Бисмиллях! при започване на ядене и пиене и да се завършва с “Елхамдулиллях”.

-Също по време на хвърляне на камъчетата на Джамаратите да се казва: “Бисмиллях! Аллаху екбер”.

Това са дни, изпълнени с различни ибадети и споменаване името на Аллах Субханеху ве Теаля. Измежду всички тези ибадети най-голям е хаджилъкът, който се извършва при Бейтуллах – Кябе и околностите му. Разказва се от Айше (р.а.) и Ибни Умер (р.а.), че са казали:

((لم يرخص في أيام التشريق أن يصمن إلا لمن لم يجد الهدي)) ـ رواه البخاري.

“Не е позволено в дните на тешрик да се говее, освен на онзи (от хаджиите), който няма курбан.”/Бухари/

Поради трудностите, които хаджиите изпитват по времето на хаджилъка, на тях се забранява да говеят през тези дни. Отреден им е престой в местността Мина за хвърляне на камъчета на Джамаратите и за отмора през Байрама и три дни след него.

Аллах Субханеху ве Теаля е позволил на хаджиите да се хранят от месото на техните курбани, както и на останалите мюсюлмани, които не са били на хаджилък, защото всички имат участие в правенето на добри дела през тази десетдневка, с които се приближават към Аллах Субханеху ве Теаля. Байрамът е празник за всички мюсюлмани по земното кълбо. Те са радостни и благодарни на Аллах Субханеху ве Теаля за всички блага, които Той им е дал.

Молим Аллах Аззе ве Джелле да ни опрости всички грехове и ни предпази от прегрешения! Да приеме нашите добри дела и да ни помилва в Съдния ден! Амин!

http://vqra-iman.com

Други

БОЛЕСТТА НА ВЕКА И НЕЙНИЯТ ЛЕК
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата са за Всевишния Аллах – Господарят на световете! Той ни сътвори, дари ни с безброй блага и напъти в Исляма! И нека саляту селям да бъде върху Мухаммед (с.а.с.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден!
Уважаеми братя!
Най-важният орган в човешкото тяло е сърцето. То е мястото на вярата, искреността и намеренията, също е мястото, към което Всевишният Аллах гледа. Когато сърцето е чисто и здраво, тогава човекът е отдаден и подчинен на Всевишния Аллах, предан е на Него в думите и делата си по всяко едно време, когато е сам и когато е пред другите хора. Затова основна грижа на всеки човек трябва да бъде запазването на тази чистота и стабилност на сърцето. Всевишният Аллах казва: 

يَوْمَ لاَ يَنفَعُ مَالٌ وَلاَ بَنُونَ * إِلاَّ مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ۞ ۞
В Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто (от неверие, лицемерие и позор) сърце./Сура “Шуара”/26/:88-89/

Сърцето е господар на всички органи, а те са негови слуги. Когато то е изпълнено с вяра, всички органи са подчинени и действат съобразно изискванията на вярата. Вярващият не протяга ръка към непозволени неща – с краката си не стъпва там, където е забранено, с ушите си не слуша злословене и клевети, с езика си не изрича лъжи и непристойни думи, с очите си не гледа към харам и дори не помисля за това. А когато сърцето е обхванато от неверие и съмнения, то не само, че няма необходимата сила да предпази останалите части на тялото, а ги подтиква и отвежда към порочност и непристойност. Затова щом като човекът успее да запази сърцето си изпълнено със силна вяра в Аллах, той успява да ръководи желанията и страстите си, уповава се единствено на Всевишния Аллах, бои се единствено от Него и се надява само на Него. Далече е от всичко, което е в противовес на повелите на Всевишния Аллах и е далече от съмненията. Ако обича, обича заради Аллах и ако се ядосва и мрази, е заради Него.
Той е далече от празните и несъществени неща. Неговата цел е спечелване задоволството и удовлетворението на Всевишния Аллах и търси щастие в подчинението си към Него. В общуването с този вид хора има полза, а дружбата с тях носи само добро. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: 

(( ألا إن في الجسد مضغة إذا صلحت صلح الجسد كله و إذا فسدت فسد الجسد كله ألا و هي القلب.))-رواه البخاري و مسلم.
В тялото (на човека) има едно парче месо, когато се подобри, цялото тяло се подобрява, а когато се поквари, цялото тяло се покварява. Да! Това е сърцето!/Бухари и Муслим/ 

За голямо съжаление обаче сърцето на човека се разболява от най-различни физически и морални болести. Моралните болести на сърцето са болестта на века, защото са най – разпространени и са обхванали голяма част от човечеството. Най-често срещани от тях са: куфр (неверие), ширк (съдружаване), съмнение във вярата, високомерие, лицемерие, завист, взаимна омраза, подтик към злословие, лъжа и други. А когато тези болести се увеличат и сърцето заболее от тях, и не бъде лекувано, то морално умира. Такова сърце остава празно, желанията и страстите са негов командир, простотията и невежеството са негов водач, а негово превозно средство е заблудата. Общуването с тези хора носи вреда и аномалии. Целта на тези хора е земният живот, даже смятат, че не ще се завърнат при Аллах, Субханеху ве Теаля, за равносметка. Обичта им е в зависимост от техните страсти и желания. Ако извършат добро, то не е заради Аллах, а за собствено удовлетворение, те не се вслушват в напътствията на онези, които напътстват към добро, затова техният път е заблудата. Животът им е свързан с оплакване и недоволство. Оплакват се, че са сиромаси, а те са заможни и живеят добре. Оплакват се, че са болни, а те са здрави. Това е така, защото нямат душевно спокойствие и благодарност за това, което имат. Всевишният Аллах казва: 

أُوْلَـٰئِكَ الَّذِينَ طَبَعَ اللَّهُ عَلَىٰ قُلُوبِهِمْ وَاتَّبَعُوۤاْ أَهْوَآءَهُمْ۞ ۞
…Те са онези, чиито сърца Аллах запечата и които следват своите страсти./Сура “Мухаммед”/47/:16/ 

Техният живот е изпълнен с прегрешения и противопоставяне на Всевишния Аллах, не разграничават доброто от злото, нито позволеното от непозволеното. Лихвата, корупцията и спекулациите са техен начин на живот, а изоставянето на намаза и джамията е тяхно ежедневие. Те не познават верските и мюсюлманските си задължения. Всевишният Аллах казва: 

۞ وَلَقَدْ ذَرَأْنَا لِجَهَنَّمَ كَثِيراً منَ الْجِن وَالإِنْسِ لَهُمْ قُلُوبٌ لاَّ يَفْقَهُونَ بِهَا وَلَهُمْ أَعْيُنٌ لاَّ يُبْصِرُونَ بِهَا وَلَهُمْ آذَانٌ لاَّ يَسْمَعُونَ بِهَآ أُوْلَـٰئِكَ كَالأَنْعَامِ بَلْ هُمْ أَضَلُّ أُوْلَـٰئِكَ هُمُ الْغَافِلُونَ۞
Създадохме за Джехеннема много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните./Сура “Еараф”/7/:179/ 

Хасен ел-Басри (Аллах да е доволен от него) в наставленията си посочва шест от причините, поради които сърцето се покварява:
1/Когато човекът извършва прегрешение с намерение, че след това ще направи тевбе – покаяние.
2/Когато придобива знания, а не ги прилага на практика.
3/Когато в думите и делата му липсва искреност.
4/Когато се възползва от дадените му от Всевишния Аллах блага, а не е благодарен.
5/Когато проявява недоволство спрямо разпределеното от Всевишния Аллах препитание между създанията.
6/Когато погребва близките си, а не се поучава.
Фудайл ибни Аяд казва, че:
“Шейтанът е рекъл: ”Не желая повече от човека, след като надделея над него с едно от тези три неща:
1/Когато хареса себе си и се самоудиви.
2/Когато си въобрази, че е направил много добрини и ибадет.
3/Когато забрави своите прегрешения.”
Всевишният Аллах напътства човека да търси спасение от всички болести в споменаването Му и в приложение на това, което е низпослал, като казва: 

۞ أَلَمْ يَأْنِ لِلَّذِينَ آمَنُوۤاْ أَن تَخْشَعَ قُلُوبُهُمْ لِذِكْرِ اللَّهِ وَمَا نَزَلَ مِنَ الْحَق وَلاَ يَكُونُواْ كَالَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ مِن قَبْلُ فَطَالَ عَلَيْهِمُ الأَمَدُ فَقَسَتْ قُلُوبُهُمْ وَكَثِيرٌ منْهُمْ فَاسِقُونَ۞
Не е ли настъпило време за онези, които са повярвали, сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не бъдат като онези, на които отпреди бе дадено Писанието, за които срокът бе дълъг и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци./Сура ”Хадид”/57/:16/ 

Мюсюлманинът е напътен да изостави всичко онова, което е вредно, и да извършва онова, което е полезно за него и за обществото, в което живее, за да избегне опасностите, които грозят сърцето му. 

Някои от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) са казали:
“Добрината е светлина за сърцето, сила за тялото, сияние за лицето, берекет в препитанието и обич в сърцата на хората. А покварата е тъмнина за сърцето, слабост за тялото, мрак за лицето, недоимък в препитанието и омраза в сърцата на хората.”
А относно лека на сърцето Ибрахим ел-Ехвес (Аллах да е доволен от него) казва:
“Пет неща лекуват сърцето:
1/Четенето на Корани Керим с размисъл.
2/По-малкото хранене.
3/Кланянето на нощен намаз.
4/Отправянето на дуа към Всевишния Аллах преди зазоряване.
5/Общуването с добрите мюсюлмани.”
Молим Всевишния Аллах да пречисти нашите сърца и да ни излекува от всички болести, молим Го за успех и устойчивост във вярата! И нека да отреди на всички нас живот, съобразен с повелите на Корана и Суннета! Молим се, още казвайки: “Я! Рабби! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! Дари ни с милост от Теб – Ти си Вседаряващият! Амин!”