Други

– І – Начинът за осъзнаването на Божието съществуване 

Аллах казва в Корана: “Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат” [51:56]

Това, че човек е Божие творение и че трябва да се моли на създателя си, е смисълът и целта на живота. Следователно животът е безсмислен без признанието, че Бог е Създателят и Владетелят. На преден план сега застава въпросът, как човек би разпознал Създателя си. Първо трябва да намерим начина, по който да разпознаем Бог. Този начин е важна задача, защото, ако не намерим правилния начин, не бихме постигнали и желаната цел.

За да намерим този правилнен път и за да покажем, че кривият не води до целта, ще разгледаме първоначално, как тези, които не признават Божието съществуване си представят пътя към убеждението в това.

В днешно време се срещат два вида не-мюсюлмани, които не признават Божието съществуване:

Атеистите и материалистите, които безспорно отричат, че Аллах съществува, като аргументират с това, че сетивата им не могат да Го видят, както и привържениците на агностицизма, които са на мнението, че не може да се каже дали Бог съществува или не, поради тази причина съответно не се и замислят над това.

Запитат ли се обаче тези две групи дали радио вълните или магнитните полета съществуват те естествено ще отговорят с “Да” и дори биха се присмели на някой, който отрича съществуването им, за това че е неграмотен. В същото време нито електро-магнитните вълни нито магнитните полета могат да се видят или чуят – те се разпознават само по влиянието им върху различните материи, като нпр. желязото.

Ние го наричаме ограничеността на човешките сетива и мисли (мозък).

С горните примери показахме, че от една страна човек не е в състояние да усети всичко, което съществува и от друга страна, че не може просто така да се твърди, че нещо не съществува, само защото не може да бъде видяно и почувствано. Също така, ако човек се довери само на сетивата си и не използва мозъка си, би могло да се стигне лесно до погрешни заключения: Например при наблюдението на вертикално потопена във вода пръчка, точно на водната повърхнина тя изглежда така сякаш е пречупена. В действителност обаче окото ни лъже, а мозъкът ни казва, че това е физично явление, което води до този оптичен ефект и че пръчката не е счупена.

Има един много хубав виц, става въпрос за една случка в един шести клас: Учителят попитал учениците: “Виждате ли ме?”, при което те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи съществувам.”, после продължил: “Виждате ли дъската?”, те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи дъската съществува.”, след това продължил: “Виждате ли чина?”, те пак отговорили: “Да”. Той казал: “Значи чина съществува.” След това учителят попитал: “Виждате ли Бог?”, при което те отговорили: “Не”, след което той казал: “Значи Бог не съществува!” В този момент един интелигентен ученик се изправил и казал: “Виждате ли мозъка на учителя ни?”, учениците отговорили: “Не”, след това той казал: “Значи учителят ни няма мозък!”

Толкова за способностите на човешките сетива. Да преминем тогава към умствените способности. Човешкият мозък може да обхване само неща, които както в пространството, така и във времето имат край. При сблъсък с безкрайността той се обърква и сблъсква с противоречия.

След като видяхме, че сетивните органи не могат да обхванат всичко съществуващо и мозъкът може да разбере само неща, които са ограничени в пространството и във времето, лесно може да се разбере, къде е грешката на атеистите, които отричат Бог, понеже не могат да го видят и усетят със сетивата си: Аллах, Господарят на световете и Създателят на всички неща, материи, пространства и времена, не е зависим от законите на пространството и времето. Ако Създателят не може да бъде забелязан от мозъка, как тогава може да се очаква, да бъде видян

Нагласата на привържениците на агностицизма, които не се замислят за Бог, е също толкова абсурдна, понеже те твърдят, че истината за Бог и истината за вярата, така или иначе не може да се намери. Но в същото време те приемат само собствените си мисли, като средство за размишление. Но както вече видяхме, мозъкът не функционира както трябва в области, които са отвъд границите на крайните материи в пространството и времето.

Като заключение можем да кажем, че както атеистите, така и агностицистите са си избрали път, който по принцип не води до целта! Причината за тези мисли, които очакват, че човек трябва да е в състояние да обхване със сетивата си всички истини, е нищо повече от един вид надменност.

“И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.” [25:21]

– ІІ – Начинът за разпознаването на Аллах по знаците Му

Видяхме, че не е възможно да разпознаем Аллах директно със сетивата ни. Сега сме изправени пред въпроса, как тогава можем да забележим, че Аллах съществува. Отговорът е: чрез следите, които Създателят оставя в творенията Си. Думата следи може да бъде също заменена и с думата знаци.

“И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!” [12:105]

”Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?” [21:30]

По добре е на кратко да се обясни, защо въобще в един текст, който трябва да докаже, че Аллах съществува, се използват цитати от Корана; защо тук се представят знамения, за които мюсюлманите знаят, че те са Божие откровение, въпреки че някои от читателите на тази статия, все още няма да са убедени в съществуването на Аллах – пък да оставим настрана това, че Коранът е Божие слово? Отговорът е: Коранът е книга, която води хората към правилния път. Това не е книга, която съдържа само заповеди и забрани, а която също така показва на хората, как да разпознаят истината за Исляма. Тя води хората от тъмнина към светлина. Тя е изпълненото с аргументи ръководство от Аллах.

”И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после ­ ето ви ­ хора, които се множат!” [30:20]

”И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” [30:21]

Много от хората вярват, че появата на слънцето, земята и оттам нататък на аминокиселините, цветята, животните и хората, които притежават способности, като любов и милосърдие, е просто една верига от случайности. Те вярват в образуването на атоми, които някак си са се свързали докато накрая от тях произлязъл човека. Но откъде се е появил първият атом? И още един въпрос: Как така в природата нещо толкова сложно може да се случи по случайност, а един мислещ и плануващ човек не може да създаде нещо дори минимално приблизително в техниката. В днешно време стотици учени се занимават с това, как да създадат системи, които да работят самостоятелно. Пример дава развитието на промишлените роботи, които трябва да разпознаят с помощта сензори инструменти или работни материали и да ги транспортират с помощта на предварително програмирани управляващи логаритми. Резултатите са направо смешни в сравнение с това, на какво е способна една малка муха: При промени на светлинните реакции при оборудван с камера робот, той вече не е в състояние да разпознае частта, която трябва да вземе. И това при положение че толкова много учени с години са се занимавали с това, до достигането на тези резултати в промишлеността.

“И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват. После лош ще бъде краят за онези, които злосторстват, защото взимат за лъжа знаменията на Аллах и им се подиграват.” [30:9-10]

Тук се призовават тези, които се противопоставят на Исляма да разширят кръгозора си, като разгледат историята за образуването и разпадането на високоразвитите културни общности. Трябва да ги разгледат, за да се убедят, че резултатите от реакциите на хората са навсякъде еднакви. Аллах е установил закона за земното притегляне, в следствие на който предмет държан в ръка след пускането му пада на земята.

Това е закон, който важи във всеки един край на този свят и то както в миналото, така и в настоящето. По същия начин е Божий закон, че всяка морално покварена общност рано или късно ще залезе. За да разберем това е нужно само да разгледаме историята малко по подробно и да се замислим.

“Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове. Това е творението на Аллах. Покажете Ми какво са сътворили другите, а не Той! Да, угнетителите са в явна заблуда.” [31:10-11]

Кои е създал закона за земното притегляне и се е погрижил да бъде валиден навсякъде във Вселената? Кои се грижи за това – едно положително заредено електронно тяло и едно отрицателно заредено електронно тяло да се привличат? И: Кой е създал от нищо Вселената, в която тези закони важат? Че Вселената е имала начало е доказано в повечето сфери на науката. Тук ще се наблегне на само една от тях – законът от Термо-динамиката: при наличието на едно топло и едно студено тяло разликите в температурата се изравняват. Без външна нагласа този процес е необратим, тоест без външна намеса разликата в температурите на двете тела не може да бъде увеличена. Ако вселената беше безкрайна, тоест без начало, то тогава в нея нямаше да съществуват и разликите в температурата!

Откъс от статия на Еркем Йолджу

Muslimischer Studentenverein Karlsruhe e.V.

(Сдружение на Студентите Мюсюлмани Карлсруе)

http://www.islamforbulgaria.com

Други

Говеенето през Рамадан, свещения месец за мюсюлманите, е било заповядано през втората година от Хиджра. Защо не по-рано? В Мекка икономическото състояние на мюсюлманите било лошо. Те били преследвани. Често дните им минавали без да имат нищо за ядене. Лесно е да пропуснеш яденето,ако няма какво да ядеш. Очевидно говеенето било лесно при тези условия. Защо не тогава?

Отговорът може би е, че Рамадан е не само пропускането на храненето. Докато говеенето е съществена и най-важна част от него, Рамадан предлага една обширна програма за нашия духовен преглед.  Пълната програма изисквала мястото и сигурността, които били предложени от Медина.

Да, Рамадан е най-важният месец от годината. Той е месецът, който вярващите очакват с трепет. В началото на Реджеб—два пълни месеца преди Рамадан—Пратеника Мухаммед /с.а.с./ се е молил: „О, Аллах! Благослови ни през Реджеб и Шабан и нека достигнем Рамадан (в добро здраве).”

По време на Рамадан, вярващите се заемат да искат милостта на Аллах, опрощение и защита от Огъня. Това е месецът на подновяване на нашите задължения и възстановяване на нашата връзка с нашия Създател. Той е пролетния сезон за доброта и достойнство, когато праведността се развива в мюсюлманските общества. „Ако комбинираме всички благодати на останалите единадесет месеца, те не биха се равнявали на благодатите на Рамада”, е казал големия учен и реформатор Шейх Ахмед Фаруки (Муджеддед Елиф Сани). Рамадан предлага на всеки мюсюлманин една възможност за усилване на неговия Иман, пречистване на неговото сърце и душа, и премахване на злият ефект на греховете извършени от него.

„Всеки, който говее през този месец с чиста вяра и с очакване на добра награда (от неговия Създател), ще му бъдат опростени неговите предишни грехове.”, казва Пратеника Мухаммед /с.а.с./. „Всеки, който остане в намаз през нощите на Рамадан с чиста вяра и очакване на награда, ще му бъдат опростени предишните грехове.” Както се казва в друг хадис, наградите за добри дела са много разнообразни по време на Рамадан.

Заедно с възможността за голяма награда, има риск и от ужасна загуба. Ако прекараме всеки друг  месец безгрижно, то губим само един месец. Ако направим същото през Рамадан, ние губим всичко. Човек, който пропусне един ден говеене без основателна причина, не може наистина да го компенсира, дори ако говее всеки ден до края на живота си. А от тримата, които Пратеника /с.а.с./ е прокълнал, един е нещасния мюсюлманин, който завари Рамадан в добро здраве, но не използва възможността да потърси  Милостта на Аллах.

Онзи, който не говее, очевидно е в тази категория, но същото се отнася и за онзи човек, който говее и кланя, но не прави усилия да се отдалечи от греховете или да достигне до чистотата на сърцето  чрез многобройните възможности, предложени му от Рамадан. Пратеника /с.а.с./ ни предупреждава: „Има хора, които не ще получат нищо от тяхното говеене, освен глад и жажда. Има хора, които не ще получат нищо от техния нощен намаз, освен загубата на сън.”

Тези, които разбрали това, за тях Рамадан наистина е бил много специален месец. В допълнение към говеенето задължителния намаз, и допълнителния Таравих намаз, те прекарват целия месец в ибадет, като допълнителен намаз, тилявет (четене не Куран), зикр и т.н. След споменаването, че това е била традицията на благочестивите хора на тази Умма през вековете, Абул Хасен Али Недви отбелязва:” Видях със собствените си очитакива улема и шейхове, които довършваха четенето на целия Куран всеки ден през Рамадан. Те прекарваха почти цялата нощ в намаз /молитви/. Ядяха толкова малко, че е чудо как издържаха на всичко това. Те оценяваха всеки един момент от Рамадан и не хабеха нищо от него в други занимания…  Гледайки ги ме накараха да повярвам на поразителните истории на Ибадета и предаността  на нашите предци, записани от историята.”

Този акцент върху тези актове на поклонение /ибадети/ може да звучи странна —дори неуместно — за някои. Това изисква някакво обяснение. Знаем, че термина Ибада (преклонение и послушание) в исляма включва не само официалните действия на обожание и преданост като салят /намаз/, тилява и зикр, а също така включва светски деяния, когато те се извършват в подчинение на Шериата и с намерение /цел/ за задоволството на Аллах. Така един вярващ човек отивайки на работа ще извършва ибадет, когато той търси халал доход да се освободи от отговорността му като печелещ препитанието за семейството.  Обаче трябва да бъде направено разграничение между двете. Първата категория се състои от директен ибадет, деяния, които се изискват сами по себе си. Втората категория се състои от индиректен ибадет —светски дела, които стават ибадет чрез правилно намерение и съблюдаване на Шериата. Докато втората категория е важна за разпространението на идеята на ибадета в целия наш живот, също така има опасност, защото по своята същност тези актове могат да бъдат камуфлаж на други мотиви. (Ходенето ми на работа наистина ли е ибадет или всъщност аз съм в едно състезание на плъхове?) Тук идва директния ибадет като спасение. Чрез тях ние можем да пречистим нашите мотиви и да възстановим връзката ни с Аллах.

Исляма на одобрява монашеството. Той не изисква от нас постоянно да изолираме себе си от отзи свят, тъй като нашият изпит е да живеем тук според повелите не нашия Съдател. А изисква от нас да си вземем периодична почивка от него. Задължителния салят /намаз ( петкратния намаз) е един такъв пример. За няколко минути в тоолкова много часове през деня, ние оставяме делата на този свят и се явяваме пред Аллах да напомним на себе си, че никой освен Него не заслужава преклонение и напето непоколебимо послушание. Рамадан прави това на по-високо равнище, предоставя ни интензивни тренировки за цял месец.

Този дух е изразен в и’тикяф, един уникален ибадет свързан с Рамадан, в който човек оставя всички негови естествени дейности и влиза в джамия за определен период. Има огромна полза от него и всяка мюсюлманска общност се насърчава да осигури поне един човек, който ще извърши и’тикяф за последните десет дни на Рамадан. Но дори и тези, които не могат да отделят десет дена се насърчават да прекарат колкото е възможно повече време в джамията.

Чрез директния ибадет ние „зареждаме батериите си”; индиректния ни позволява да използваме акумулираната енергия да караме превозното средство на нашия живот. Рамадан е месецът за възстановяване на нашата духовна сила. Колко много ще се възползваме от него зависи от нас.

Източник: http://www.noorbg.net

Други

Проповед за Рамадан

Бейхаки, основавайки се на Салман Ал-Фариси (р.а.) предава, че Пратеника /с.а.с./ произнесъл пропвед в последния ден на месец  Шабан. В нея той /с.а.с./ казва:

„О, хора! Месецът на Аллах (Рамадан) дойде с неговите милост, благодат и опрощение. Аллах е определил този месец за най-добър от всички месеци.  Дните на този месец са най-добрите сред всички дни и нощите са най-добрите сред всички нощи, и часовете през Рамадан са най-добрите сред всички часове. Това е месецът, в който вие сте поканени от Него (Аллах) (да говеете и кланяте).  Аллах ви е уважил през него. С всяко дихание получавате нагррада от Аллах, вашият сън е ибадет, вашите добри дела са приети и на вашите молитви се откликва.

Затова, вие трябва да молите вашия Господар с голяма искреност, със сърца освободени от грях и зло  да ви помогне да запазите говеенето си и да четете на Курана. Всъщност, жалък е онзи, който е лишен от опрощението на Аллах в този велик месец. Докато говеете помнете глада и жаждата на Съдния ден. Давайте милостиня на бедните и нуждаещите се. Отнасяйте се с уважение към вашите родители, със съчувствие /разбирателство/ към вашите младежи и бъдете мили към вашите роднини. Пазете езика си от недостойни думи, а вашите очи от  сцени, които са недостойни /забранени/ за гледане и вашите уши от звуци, които не трябва да се слушат.

Бъдете мили към сираците, така че ако вашите деца останат сираци, към тях също да се отнасят с милост. Покайте се пред Аллах за вашите грехове и молете с разтворени ръце по време на намаз, тъй като това е от най-добрите времена, време, в което Аллах Всевишния гледа към Неговите раби с милост. Аллах отговаря, ако те го умоляват, отзовава се, ако го зоват, дава, ако е помолен,  приема, ако е умоляван. О, хора! Направили сте съвестта си роб на вашите желания.

Освободете я, като умолявате Аллах за опрощение. Гърба ви може да се прегъне от тежестта на вашите грехове, така че преклонете се пред Аллах и направете този това по-лек. Разберете напълно, че Аллах е обещал с Неговот Величие , че хора, които извършват намаз и седжде (преклонение) ще бъдат предпазени от Джехеннемския огън в Деня на Равносметката.

О, хора! Ако някой сред вас подготви ифтар за някой вярващ, Аллах ще го награди, както ако той е освободил роб, и Аллах ще опрости неговите грехове. Един есхаб попитал:”но ако никой от нас няма възможност да направи това?” Пратеника /с.а.с./ отговорил: „Предпазете себе си от Джехеннемския огън дори само с половин фурма или малко вода, ако нямате друго.

О, хора! Всеки, който през този месец  развие добри нрави, ще върви по Сират (моста към Дженнета) в деня, когато ходилата ще се хлъзгат. За всеки, който през този месец облекчи натовареността на неговите слуги, Аллах ще улесни неговата равносметка, а за онзи, който не нарани друг през този месец, Аллах ще го предпази от Неговия гняв на Съдния ден. Всеки, който уважава и се отнася с милост към един сирак през този месец, Аллах ще гледа към него с милост на Съдния ден. Всеки, който се отнася добре към неговите роднини през този месец, Аллах ще го дари с Неговата Милост на Съдния ден, докато всеки, който не се отнася добре към неговите роднини през този месец, Аллах ще го държи далеч от Неговата Милост.

Онзи, който извършва допълнителен намаз през този месец, Аллах ще го опази от Джехеннема, а онзи, който спазва неговите задължения през този месец , неговата награда ще бъде седемдесет пъти наградата през другите месеци. Онзи, който отправя Аллаховия благослов към мен, Аллах ще запази неговите везни на добрите дела тежки, докато везните на другите ще се олекотяват. Онзи, който през този месец прочете един айет /знамение/ от Курана, ще бъде възнаграден като за четенето на целяи Куран през другите месеци.

О, хора!Вратите на Дженнета остават отворени през този месец. Молете се на вашия Господар, те да не бъдат затворени за вас. Докато вратите на Джехеннем са затворени, молете вашия Господар, те никога да не бъдат отворени за вас. Шейтана е окован, умолявайте вашия Господ да не му позволява да властва над вас.”

Али ибн Талиб /р.а./ казва: „Аз попитах:”О, Пратенико на Аллах, кои са най-добрите дела през този месец?” Той отговори: „О, Абу Хасан, най-доброто от делата през този месец е да бъдеш далеч от това, което Аллах е забранил.”

Източник: http://www.noorbg.net

Други

МЕСЕЦ РАМАДАН – ВРЕМЕ НА ИЗОБИЛИЕ И БЛАГОДАТ

Месец Рамадан –свещеният месец за мюсюлманите; месецът, от който започва ислямското летоброене и история; месецът, през който е низпослан Свещения Коран; месецът, който се явява опорна точка за един от стълбовете на Исляма – говеенето.

“Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.” /2:185/

Говеенето е довод за вярата на рабите във Всевишния Аллах. Говеенето е служене на Всевишния. То е израз на дълбоката и искрена любов на мюсюлманина към Неговия Създател. Говеенето изпълва човека с надежда да спечели благоволението на Аллах. Наградата за говеенето е велика, защото Всевишният го е отредил за Себе Си.

Източник: http://www.way-to-allah.com —————————-   Към цялата статия—>>>
Други

Цигарата – нещо, на което се гледа с лошо око или нещо забранено?

Цигарата и мюсюлманинът


В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Хвала на Аллах ­ Господа на световете,
благословия над пратеника Мухаммед!

Скъпи братя и сестри,

В политиката се дискутира по въпроса за забрана на цигарите на обществени места, в кафенетата се въвеждат все повече зони за непушачи, върху опаковките на цигарите трябва да се печатат предупреждения, а ние мюсюлманите все още обсъждаме.

Обсъждаме едно зло, което може да се намери при почти всичките ни семейства, при близки или далечни роднини: пристрастяването към цигарите.

Всички сме запознати с мненията и дискусиите по темата за цигарите:

„Цигарите са най-много макрух (нещо на което се гледа с лошо око), а не харам (забранени).. В Корана и в Хадисите никъде не се казва нищо за цигарите… цигарите не опияняват….” и т.н.

Но не се ли залъгваме сами? Защото как може нещо, което ни разболява (което е научно неопровергаемо), нещо което досажда на околните (всеки не-пушач може да го потвърди) и нещо, което ни кара да се разорим – да бъде търпяно от Аллах и да се определя само като нещо, на което се гледа с лошо око или още по-смешно, като позволено.

Тук не искаме да се задълбочаваме над вредата върху здравето, защото на всяка опаковка цигари пише дори, че “Пушенето убива”, “води до импотентност”, “причинява рак”, а и в училище в час по биология сме видели достатъчно черни дробове сравнени с чисти розови дробове. Но въпреки всичко пушенето не ни плаши.

Едно нещо трябва обаче веднъж за винаги да разберем: Да не се приема един продукт за харам, на чиято опаковка се предупреждава от вредата му, е самозалъгване.

Източник: islamforbulgaria.com ———————– Към цялата статия – – – ->>>