Поучителни

Бедно облечена мюсюлманка с отчаяние, изписано върху лицето й, влезнала в хранителен магазин.Тя се приближила до собственика на магазина по възможно най-смирения начин и попитала дали той би й дал на заем някои хранителни продукти. Тя тихо обяснила, че съпругът й бил много болен и бил неспособен да работи, те имали седем деца и се нуждаели от храна. Продавачът й се присмял и й наредил да напусне магазина му.

Като си представила нуждите на семейството си, тя продумала: ”Моля ви, господине! Ще ви донеса парите веднага щом мога.Той й отвърнал, че не би могъл да й даде на вересия, тъй като тя нямала открита сметка в магазина му.

До щанда стоял купувач, който дочул разговора между двамата. Клиентът се приближил и казал на магазинера, че ще плати за това, от което се нуждае семейството на жената.

Продавачът попитал с много подигравателен глас: ”Имате ли списък с продуктите?”

Мюсюлманката отвърнала: ”Да,господине.”
„Добре.”- казал той -„Сложи списъка си на везните и колкото тежи листът, толкова продукти ще ти дам.”

Тя се поколебала за миг с наведена глава, след което пъхнала ръка в джоба си, извадила лист хартия и написала нещо на него. После поставила внимателно парчето хартия на везната с все така наведена глава.

Очите и на магазинерят, и на купувачът се ококорили, когато везната се наклонила надолу и останала така. Продавачът, вторачвайки се във везните, бавно се обърнал към клиента и казал завистливо: ”Не мога да повярвам.”

Купувачът се усмихнал и магазинерят започнал да слага продукти от другата страна на везната. Везните не се изравнявали и продавачът продължавал да слага още и още стоки на тях, докато те не могли да поемат повече.

Магазинерят бил страшно ядосан. Той сграбчил листчето от везните и загледал смаяно. Това не било списък с продукти; било молитва, която гласяла:

„О,Аллах, ти най-добре знаеш нуждите ми; ето защо аз ги оставям в Твоите ръце!”

Продавачът й подал продуктите, които бил опаковал, и стоял без да може да продума. Мюсюлманката му благодарила и си тръгнала. Клиентът подал петдесетдоларова банкнота на магазинера и казал:
”Заслужаваше си всеки цент.”

Единствено Аллах (С.Т.) знае колко струва дуата.

“Добра дума”