Хадиси


От ан-Наууас ибн Саман, Аллах да е доволен от него, се предава:
„Попитах Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за праведността и греха. Той каза:
„Праведността е добрият нрав, а грехът е онова, което мъчи душата ти и не би искал хората да го узнаят.“ (Муслим)

От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава:
„Пратеника на Аллах (с.а.с.) нито говореше, нито слушаше непристойности, и казваше:
„Най-добрите сред вас са тези с най-прекрасния нрав.“ (Всепризнат хадис)

От Абу д-Дарда (р.а.) че Пророка (с.а.с.) е казал:
„В Деня на възкресението нищо не ще натежи повече на мерилката на вярващия раб, отколкото добрия нрав. Аллах мрази непристойния сквернословник.“ (Ат-Тирмизи)

От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че попитали Пратеника на Аллах (с.а.с.) кое най-много вкарва хората в Рая. Той отговорил:
„Боязънта пред Аллах и добрият нрав“. Попитали го и кое най-много вкарва хората в Ада. Отговорил: „Езикът и интимните органи.“ (Ат-Тирмизи)

Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Най-съвършена вяра сред вярващите имат тези с прекрасен нрав, а най-добрите сред вас са най-добрите към жените си.“ (Ат-Тирмизи)

“От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „С добрия си нрав вярващият наистина достига степента на онзи, който [редовно] говее и будува [в молитви]“ (разказан от Абу Дауд).”

От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Най-любимите ми и най-близо седналите до мен сред вас в Деня на възкресението ще са най-прекрасните по нрав, а най-омразните и най-отдалечените – бъбривците, самохвалковците и ораторстващите“. Казали: „Пратенико на Аллах, бъбривците и самохвалковците ги знаем, а кои са ораторстващите?“ Отговорил: „Високомерните“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

Ат-Тирмизи предава от Абдуллах ибн ал-Мубарак, да се смили Аллах над него, тълкуването на добрия нрав с думите: „Това е радушното лице, щедрата благотворителност и въздържането от [причиняване на] огорчения на хората“.