Хадиси


Ебу Хурейра р.а. предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. казва:
,,Силният вярващ е по-добър и по обичан от Аллах, от слабия вярващ. Но във всеки от тях има добро. Стреми се към онова, което ще ти донесе полза (в отвъдния живот), търси помощ от Аллах и не се отчайвай. И ако нещо (лошо) те сполети не казвай: ,,Ако не бях направил така, нямаше да стане така и така”, а кажи ,,Аллах е направил онова, което е предопределил да стори”, а твоето ,,ако” отваря (вратите) за Шейтана”.
(Муслим, 6441)

Наставления

Докога да се разкайваме?

Този въпрос са попитали хазрети Али и той дал следния отговор. Един човек дошъл и го попитал:

– О, халиф Али! Аз много се старая, не искам да изпадам в грях, но отново го извършвам. Какво да правя?

– Покай се! – отговорил Али.

– Отново го извършвам!

– Отново се покай!

– Докога да продължа с покаянието си?

Али отговорил:

– Докато се откажеш от този грях.

Тоест да продължаваме да се покайваме, докато не изоставим този грях…

В един хадис се казва следното:

„Всевишния Аллах приема покаянието на рабите си, докато рабът даде и последния си дъх.”

Хадиси


Ебу Хурейра р.а. предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. казва:
,,Отбягвайте завистта, защото завистта унищожава добрите дела, както огъня изгаря тревата.” (Ебу Даууд, 4885)

Хадиси


Ебу Зерр р.а. предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. казва, че Всевишният Аллах казва: ,,О, раби Мои, всички вие сте заблудени, освен тези, които Аз напътя, но ако Ме помолите за напътствие, Аз ще ви напътя. Всички вие сте бедни, с изключение на онези, на които Аз съм дал богатство, но ако вие искате от мен, Аз ще ви дам препитание. Всички вие сте грешни, с изключение на онези, които Аз съм предпазил (от грях), но ако някой от вас знае, че Аз имам силата да опрощавам и иска Моето опрощение, Аз ще му простя и няма да го държа отговорен… Моята отплата е изречена и Моето наказание е изречено. Моята заповед за нещо, което пожелая е само да кажа ,,Бъди!” и то става.” (Тирмизи, 2344; Ахмед и Ибн Мадже)