Единобожие

Основи на вярата (имана)

 

Иман от арабски    إيمان – означава вяра в единството на Аллах и отдаденост на Аллах

Статията разглежда и обяснява основите на вярата ( на арабски  – Имана) в който всеки един мюсюлманин (отдаден на Аллах) трябва да вярва.

 

Основите на вярата са:

-вяра в Аллах
-в Неговите меляйкета (ангели)
-в Неговите книги
-в Неговите пратеници
-в Съдния ден
-в съдбата – с доброто и лошото в нея.

Всевишния Аллах казва:

“…Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците…”(сура ал-Бакара-177)

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”(сура ал-Бакара)

и казва Аллах:

“Ние всяко нещо сътворихме с мяра  (съдба).”(сура ал-Камар-49).

И Пратеника (С.А.В.) казва в следния хадис:
”Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му,в книгите Му,в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто, и лошото й.”  (предаден от Муслим).

Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата  им, и на своя Господар се уповават, които отслужват молитвата, и от онова което сме им дали, раздават. Тези са истинските вярващи.  За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”  (сура ал-Анфал-2)

“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.” (сура ан-Ниса)

Вярата с езика е:  като зикир (споменаване на Аллах),  дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.

А със сърцето:  като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето му на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него.И всичко което е свързано с намеренията (нийетите) е за Него.

Също така във вярата влизат и делата на сърцето:  като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.

Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото:  като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казвa:

“И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им”. (сура ал-Анфал-2)

“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.” (сура ал-Фатх-4).

Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах е ширк, или не повярва в Аллах (куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.'(сура ан-Ниса-48)

“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени[на Аллах].” (сура ат-Тауба-7)

Пратеника (С.А.В.) казва:

“Не блудства блудстващия, когато блудства и той да е вярващ, и не краде крадеца,когато краде и той да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *