Поучителни

Ама че молитва…


Една вечер, човек влезнал в джамия с единствената цел да прекара цялата нощ в богослужения /ибадети/.

Кагато наоколо стихнало, той се изправил и започнал да отслужва намаз /молитва/. Нощта напредвала, а наоколо настъпил непрогледен мрак. Изведнъж дочул стъпки. Някой влезнал в джамията, но поради тъмнината не се виждало кой е. Човекът, който отслужвал молитва, си помислил, че по това време в джамията би дошъл само някой, който е силно вярващ. Така в сърцето му започнало да духа вятъра на двуличието. Казал си:

– На такова честито място искрените хора идват, за да изпълняват богослужения. Този добър човек ще се вгледа в мен, ще забележи моята молитва, ще чуе моя зикир /споменаване на Аллах/ и ще разбере моята стойност!…

Така човекът през цялата нощ чак до сутринта извършвал богослужения. Дори за миг не затворил очи. Плакал, стенел, правил тауба и истигфар, и споменавал Аллах. В действителност показал себе си в блестяща светлина!… Започнало да се развиделява. Утринната светлина проникнала в джамията. Човекът се огледал наоколо, за да види и се запознае с раба, с който заедно бяха прекарали нощта в джамията. Но какво да види! В дъното на джамията лежало куче… Значи стъпките, които чул късно през нощта били на кучето!

Човекът се стъписал, вдървил се. Очите му се просълзили. Седнал в един край на джамията и започнал да се вайка:

– Ех ти безсрамнико! Аллах те възпита тази вечер с едно куче. Цяла вечер ти не мигна, извършвайки богослужения, за да те види само едно куче! Колко би било добре, ако поне за една вечер бе останал буден заради Аллах… Ах, горко ти!…

Двуличието несъмнено е страшна болест. От нея човек трябва да бяга сякаш бяга от лапите на лъв!

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *